27 ago 2014, 21:49

Безкрайност

  Poesía » Otra
510 0 1
Прегръщам те с цялата любов и нежност и усещането ми за плът изчезва. Границите са преодолени.  Аз и ти и ти сме три, но сърцата ни в едно тупти. Магията на цветето с издънка е разкрита, саксията вече е извън лимита. Памучна безтегловност и нереално съвършенство. Готова да отлитам. Във вселената с Вас във вечността ще скитам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бийсти Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ефирните ти стихове ме понесоха със себе си...Във Вечността.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...