27.08.2014 г., 21:49

Безкрайност

512 0 1
Прегръщам те с цялата любов и нежност и усещането ми за плът изчезва. Границите са преодолени.  Аз и ти и ти сме три, но сърцата ни в едно тупти. Магията на цветето с издънка е разкрита, саксията вече е извън лимита. Памучна безтегловност и нереално съвършенство. Готова да отлитам. Във вселената с Вас във вечността ще скитам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бийсти Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ефирните ти стихове ме понесоха със себе си...Във Вечността.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...