Aug 27, 2014, 9:49 PM

Безкрайност

  Poetry » Other
511 0 1
Прегръщам те с цялата любов и нежност и усещането ми за плът изчезва. Границите са преодолени.  Аз и ти и ти сме три, но сърцата ни в едно тупти. Магията на цветето с издънка е разкрита, саксията вече е извън лимита. Памучна безтегловност и нереално съвършенство. Готова да отлитам. Във вселената с Вас във вечността ще скитам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бийсти All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ефирните ти стихове ме понесоха със себе си...Във Вечността.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...