25 sept 2007, 14:39

БЕЗКРЪВНА ГИЛОТИНА

  Poesía
1.7K 1 12

БЕЗКРЪВНА ГИЛОТИНА


Стоманена врата,
или пък от олово.
Все едно -
дори да е от злато.
Пак е безизходно!
Мрачно, сиво,
със заключено небе -
без късче синичко поне.



Безмълвие и остра самота.
До болка празнота.
Ефирни мигове
във сънища
с единствена мечта -
без бъдеще.
Донякъде със примирение -
но... без спасение.



Пресъхнала тъга
от сълзи неизплакани,
блянове в мъгла -
наяве недочакани.
И глътки кислород,
но... без живот!
Безкръвна гилотина
... до живот!...

 

МАГИ

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет от мен, поклон пред таланта на Белбенуа, а и Вие много сте се доближили до настроението.Поздравления!
  • Интересно е.

    Пресъхнала тъга
    от сълзи неизплакани,
    блянове в мъгла -
    наяве недочакани.
    И глътки кислород,
    но... без живот!
    Безкръвна гилотина
    ... до живот!...
  • Безкръвна гилотина
    ... до живот!...


    Май наистина е това, само дето понякога светлите мигове ни отнасят в приказки, но всъщност...
  • Магинка (Магдалена Рашева), ПОЩАААААА...!!!
  • Благодаря ви, момичета! Това стихотворение не е отражение на моето настроение. Болката и горчивината в него не са мои, аз просто си представих бъдещето на един човек!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...