hristam (Христина Мачикян)
532 928
19 may 2012, 1:27

Безлунно 

  Poesía » De amor
682 0 9

Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят по тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.

А е пусто небето му. Няма луна.
Само кърваво-лют отпечатък.
Скри ме алчно във своята нощна тъма
до последния видим остатък.

После станаха слепи за мене мечтите му.
В здрачината му бях твърде ярка.
И когато заспивам (по навик) в очите му,
виждам как ме изгубва по малко...

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??