Безлунно
Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят по тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.
А е пусто небето му. Няма луна.
Само кърваво-лют отпечатък.
Скри ме алчно във своята нощна тъма
до последния видим остатък.
После станаха слепи за мене мечтите му.
В здрачината му бях твърде ярка.
И когато заспивам (по навик) в очите му,
виждам как ме изгубва по малко...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
Благодаря и на всички, които споделихте тази моя емоция! Усмивки!
