hristam (Христина Мачикян)
531 928
19.05.2012 г., 1:27 ч.

Безлунно 

  Поезия » Любовна
714 0 9

Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят по тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.

А е пусто небето му. Няма луна.
Само кърваво-лют отпечатък.
Скри ме алчно във своята нощна тъма
до последния видим остатък.

После станаха слепи за мене мечтите му.
В здрачината му бях твърде ярка.
И когато заспивам (по навик) в очите му,
виждам как ме изгубва по малко...

 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??