thedac (Димитър Драганов)
865 1128
12 feb 2021, 8:38

Безметежен покой 

  Poesía
190 1 4

Стига сме чàкали нещо да стане!
Нищо не става, когато мълчим!
Вечно душите ще бъдат ли в рани?
Ние кога без тъга ще заспим?

Ние кога ще усетим покоя –
онзи красив, безметежен покой,
който бележи начало на зноен
път към Живота, единствено твой...

Плът завладява ума, не прощава.
Тя заблуждава суетния цар.
Той се напива и гордо запява.
Вече е тъжният селски кръчмар...

Тронът е златният спомен за него.
Залата рухва и става на прах.
Всичко избухва, но грозното его
вдига глава и крещи: „Оцелях“.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??