Безметежно

Лежа така, едва,

а твоят бриз ме гали.

Безвременно се носи

душата на парцали.

Сега е кратко лято,

вълни и портокали.

И твоят шарен поглед,

загледан във морето,

неистово ме пари.

Хвани небето синьо,

в прегръдка да превари

галопа на конете

към сладки идеали.

Във танца на зората

слънца са се разляли.

Вълни и портокали.

Неистово ме пари.

6 юли 2013

София