Безметежно
Лежа така, едва,
а твоят бриз ме гали.
Безвременно се носи
душата на парцали.
Сега е кратко лято,
вълни и портокали.
И твоят шарен поглед,
загледан във морето,
неистово ме пари.
Хвани небето синьо,
в прегръдка да превари
галопа на конете
към сладки идеали.
Във танца на зората
слънца са се разляли.
Вълни и портокали.
Неистово ме пари.
6 юли 2013
София
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados
