Лежа така, едва,
а твоят бриз ме гали.
Безвременно се носи
душата на парцали.
Сега е кратко лято,
вълни и портокали.
И твоят шарен поглед,
загледан във морето,
неистово ме пари.
Хвани небето синьо,
в прегръдка да превари
галопа на конете
към сладки идеали.
Във танца на зората
слънца са се разляли.
Вълни и портокали.
Неистово ме пари.
6 юли 2013
София
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
