4 sept 2008, 7:46

Безмилостна истина! 

  Poesía » De amor
654 0 1
Вярвах, че животът може да е красив,
ала когато се спречках с него,
той ми показа своята зла истина.
Истина толкова безскрупулна и жестока.

Всяка нощ се опитвах да заспя,
без да се замисля какво става с мен!
Ала когато заспях, в съня ми идваше ТОЙ!
Идваше като зла прокуда, която искаше само едно!

Лутах се из бездната на незнанието, за да избера!
Лутах се из нищото, за да разбера своята истина!
И когато стигнах бездънната яма на истината,
разбрах, че животът, който ми е отреден, е красив.

Исках да се събудя от този ужас,
ала сякаш сънят ми не ме пускаше!
Какво става с мен? Защо не ме пуска да си ида?
Защо иска да ми отнеме радостта от живота?

И когато се събудих от злокобен сън,
разбрах, че животът ми е отредил само едно!
Разбрах, че моята безмилостна истина
е да бъда вечният красив романтик с нежно сърце!

© Пацо Танчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • има много болка тук... но ти продължавай да обичаш... та нали това е съдбата ти - "вечният красив романтик с нежно сърце"... поздрави!
Propuestas
: ??:??