19 jul 2005, 23:30

БЕЗМИЛОСТНИЯ ЛИСТ

  Poesía
872 0 0

БЕЗМИЛОСТНИЯ ЛИСТ

Очакван от безмилостния лист
лежа скован замислено - прозрачен.
Редя живот, а дървения глист
ме моли да му кажа да не плаче.

Лъжата - сън кошмари разгада.
Играя тихо, някъде на скришом.
Но ето че разцепи се вода
подпирала безумието. Дишам!

Пристига звук сред злачна синева
Тъй странна невъзможност да запея.
А песните са моята вина
в живота, който казват че копнея.

И с нежен, недокосван, гневен стих
изгубих очертания в сърцето.
Да съм проклет, неистов и сърдит
разхвърлящ разкаяния, додето

внезапно спре сред гънката - душа
изричен знак - снежно да забрави.
Клеча съдран, миришейки лайна
оплескани от стихове и рани.


©
Марин Лазаров

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...