БЕЗМИЛОСТНИЯ ЛИСТ

Очакван от безмилостния лист
лежа скован замислено - прозрачен.
Редя живот, а дървения глист
ме моли да му кажа да не плаче.

Лъжата - сън кошмари разгада.
Играя тихо, някъде на скришом.
Но ето че разцепи се вода
подпирала безумието. Дишам!

Пристига звук сред злачна синева
Тъй странна невъзможност да запея.
А песните са моята вина
в живота, който казват че копнея.

И с нежен, недокосван, гневен стих
изгубих очертания в сърцето.
Да съм проклет, неистов и сърдит
разхвърлящ разкаяния, додето

внезапно спре сред гънката - душа
изричен знак - снежно да забрави.
Клеча съдран, миришейки лайна
оплескани от стихове и рани.

©Марин Лазаров