6 jul 2016, 12:05

Безмислени въпроси

  Poesía » Otra
430 0 0

 

 

Убежище ли е безкрайността

за мисъл без ограничения?

За нея изковем ли граници –

ще бъде ли за нас спасение?

  

Приемеш ли, че си постигал всичко,

означава ли, че своя край съзря?

Градиш ли всичко чрез жълтици -

в живота си какво не проумя?

 

Можеш ли понякога да светиш,

без нощта в себе си да изгориш?

Задаваш ли безмислени въпроси

или ... е по-удобно да мълчиш?

    

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...