Постоянно бяло с черно сравняват се,

сами по себе си отдалечават се,

събират се на място,

но тези думи в ред им е тясно.

Всеки слага рими да стане ред

или по скоро ред, да се получи куплет,

някой пишат колкото да са се разписали,

а други пишат за измислени мисли.

Изчезна любовната лирика,

с нея и последната възпитана критика,

всичко това тръгна си наведнъж,

после ела, гони го, дръж.

Късно е за всичко вече,

няма го не може да се изрече,

преди любов късно,

сега вече говори се мръсно.

За доказване на смисъл се говори,

не е така, хайде спори,

истина ли е, гадаеш,

истина е, ще го узнаеш.