4 июл. 2013 г., 18:43

Безмисленно сравнение

853 0 0

Постоянно бяло с черно сравняват се,

сами по себе си отдалечават се,

събират се на място,

но тези думи в ред им е тясно.

 

Всеки слага рими да стане ред

или по скоро ред, да се получи куплет,

някой пишат колкото да са се разписали,

а други пишат за измислени мисли.

 

Изчезна любовната лирика,

с нея и последната възпитана критика,

всичко това тръгна си наведнъж,

после ела, гони го, дръж.

 

Късно е за всичко вече,

няма го не може да се изрече,

преди любов късно,

сега вече говори се мръсно.

 

За доказване на смисъл се говори,

не е така, хайде спори,

истина ли е, гадаеш,

истина е, ще го узнаеш.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Якимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...