Постоянно бяло с черно сравняват се,
сами по себе си отдалечават се,
събират се на място,
но тези думи в ред им е тясно.
Всеки слага рими да стане ред
или по скоро ред, да се получи куплет,
някой пишат колкото да са се разписали,
а други пишат за измислени мисли.
Изчезна любовната лирика,
с нея и последната възпитана критика,
всичко това тръгна си наведнъж,
после ела, гони го, дръж. ...