2 dic 2015, 7:49

Безмълвие

  Poesía » Civil
446 0 0

                                                         Безмъивие

 

 

Не е безмълвна самотата.

И никога самотникът не един.

Не е мълчание или смълчаност.

Не е затихнал вятърът.

И слънцето в него не угасва.

Плътта в огъня и в забрава

никога във въглен не се превръща.

Тишината никога не ражда тишина.

Животът не умира в живот, когато

 самотникът   възкръсва.

Нежност не стои в окова.

Ручеи подемат мелодията нова.

Разлива се самотата и облива.

Слънцето и радостта в живота

   тялото покрива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...