Dec 2, 2015, 7:49 AM

Безмълвие

  Poetry » Civic
441 0 0

                                                         Безмъивие

 

 

Не е безмълвна самотата.

И никога самотникът не един.

Не е мълчание или смълчаност.

Не е затихнал вятърът.

И слънцето в него не угасва.

Плътта в огъня и в забрава

никога във въглен не се превръща.

Тишината никога не ражда тишина.

Животът не умира в живот, когато

 самотникът   възкръсва.

Нежност не стои в окова.

Ручеи подемат мелодията нова.

Разлива се самотата и облива.

Слънцето и радостта в живота

   тялото покрива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...