2.12.2015 г., 7:49

Безмълвие

444 0 0

                                                         Безмъивие

 

 

Не е безмълвна самотата.

И никога самотникът не един.

Не е мълчание или смълчаност.

Не е затихнал вятърът.

И слънцето в него не угасва.

Плътта в огъня и в забрава

никога във въглен не се превръща.

Тишината никога не ражда тишина.

Животът не умира в живот, когато

 самотникът   възкръсва.

Нежност не стои в окова.

Ручеи подемат мелодията нова.

Разлива се самотата и облива.

Слънцето и радостта в живота

   тялото покрива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...