20 jun 2016, 17:39

Безмълвие

  Poesía » Otra
486 2 0

                                       Безмълвие

 

 

Не е безмълвна самотата.

И никога самотникът не е един.

Не е мълчание или смълчаност.

Не е затихвал вятърът.

И слънцето в него не угасва.

Плътта в огъня и в забрава

никога във въглен не се превръща.

Тишината никога не ражда тишина.

Животът не  умира в живот,

когато самотникът възкръсва.

Нежността не стои в окова.

Ручеи подемат мелодията нова.

Разлива се самотата и облива.

Слънцето и радостта в живота

тялото покрива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...