3 nov 2013, 19:21  

Безмълвие 

  Poesía
624 0 4
Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език.
Отпивам полека от чашата чай.
Прозорец са сякаш очите ми
- нима не съзираш безкрая?
В ъгъла старата плоча жужи
и дири оная забравена песен.
Танцуват по пода самотни лъчи.
Нека, завинаги нека е есен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??