Безмълвие
Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език.
Отпивам полека от чашата чай.
Прозорец са сякаш очите ми
- нима не съзираш безкрая?
В ъгъла старата плоча жужи
и дири оная забравена песен.
Танцуват по пода самотни лъчи.
Нека, завинаги нека е есен.
Полека отпивам от чашата чай.
И пак полусънно мълча -
нима съм разголена тайна
пред моята малка зелена луна?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
Много нежно!
