29 may 2010, 10:48

Безмълвно

  Poesía
1.3K 0 0


Безмълвно ме докосва тишината,

осребрена от безброй мечти без звук.

Надежда – светъл лъч във тъмнината,

тук сега завлече времето напук.


От мойта плът докосвания извират,

подкладени от немирност, че съм тук.

Бедна съм - ограби ме светът ти,

Тур посегна ми със властния си чук.


Бездушно си играе с мен небето,

позеленяло от разюздани звезди.

Следва ме, обърква в мен детето,

което чака своя изгрев от мечти.


Болките ми прелъстиха тишината,

осребрена от безброй мечти без звук.

Все за теб – за теб, за тъмнината

ме подсеща само времето... напук.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Приятна Самота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...