29 мая 2010 г., 10:48

Безмълвно 

  Поэзия
1146 0 0
Безмълвно ме докосва тишината,
осребрена от безброй мечти без звук.
Надежда – светъл лъч във тъмнината,
тук сега завлече времето напук.
От мойта плът докосвания извират,
подкладени от немирност, че съм тук.
Бедна съм - ограби ме светът ти,
Тур посегна ми със властния си чук.
Бездушно си играе с мен небето,
позеленяло от разюздани звезди.
Следва ме, обърква в мен детето,
което чака своя изгрев от мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Приятна Самота Все права защищены

Предложения
: ??:??