29.05.2010 г., 10:48

Безмълвно

1.3K 0 0


Безмълвно ме докосва тишината,

осребрена от безброй мечти без звук.

Надежда – светъл лъч във тъмнината,

тук сега завлече времето напук.


От мойта плът докосвания извират,

подкладени от немирност, че съм тук.

Бедна съм - ограби ме светът ти,

Тур посегна ми със властния си чук.


Бездушно си играе с мен небето,

позеленяло от разюздани звезди.

Следва ме, обърква в мен детето,

което чака своя изгрев от мечти.


Болките ми прелъстиха тишината,

осребрена от безброй мечти без звук.

Все за теб – за теб, за тъмнината

ме подсеща само времето... напук.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Приятна Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...