28 feb 2008, 21:00

Безмълвно времето погребва... 

  Poesía » De amor
713 0 10
Безмълвно времето погребва
в свят на чувства и лъжи
и цената истинска разбираш
на кал, тухли и пари.
Съдбата следва своя ход,
дарява всекиго заслужено
според свободно ли е дишал
или постъпвал е принудено.
Неусетно умират годините
сред гореща пепел от спомени,
а после обичта заменяме
с думите, привично отронени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??