Безмълвно времето погребва...
Безмълвно времето погребва
в свят на чувства и лъжи
и цената истинска разбираш
на кал, тухли и пари.
Съдбата следва своя ход,
дарява всекиго заслужено
според свободно ли е дишал
или постъпвал е принудено.
Неусетно умират годините
сред гореща пепел от спомени,
а после обичта заменяме
с думите, привично отронени.
И без да знаеш ти тогава
някой на лунна светлина
рисува твоя облик в думи
сред страшна синя тишина...
© Вили Тодоров All rights reserved.