Feb 28, 2008, 9:00 PM

Безмълвно времето погребва... 

  Poetry » Love
650 0 10


Безмълвно времето погребва
в свят на чувства и лъжи
и цената истинска разбираш
на кал, тухли и пари.

Съдбата следва своя ход,
дарява всекиго заслужено
според свободно ли е дишал
или постъпвал е принудено.

Неусетно умират годините
сред гореща пепел от спомени,
а после обичта заменяме
с думите, привично отронени.

И без да знаеш ти тогава
някой на лунна светлина
рисува твоя облик в думи
сред страшна синя тишина...

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??