Виждам я, сама накрай леглото пак седи,
виждам я, сама пред празен лист мълчи,
виждам как ръката ù трепери,
думи верни не може да намери,
а иска всичко да му обясни,
иска го, а си мълчи...
Още помни първите му думи,
чува гласа му, когато вятърът зашуми,
поглежда небето, не вижда лицето,
което ù свива на камък сърцето
и протяга гальовно ръцете напред,
но среща бързо стайния лед... ...