Виждам я, сама накрай леглото пак седи,
виждам я, сама пред празен лист мълчи,
виждам как ръката ù трепери,
думи верни не може да намери,
а иска всичко да му обясни,
иска го, а си мълчи...

Още помни първите му думи,
чува гласа му, когато вятърът зашуми,
поглежда небето, не вижда лицето,
което ù свива на камък сърцето
и протяга гальовно ръцете напред,
но среща бързо стайния лед...

Тя знае, че невъзможна е тази нейна мечта,
знае, че това няма как да стане в реалността,
няма как двама да бъдат едно,
няма път за тях, знае го
и умът ù не го побира
защо съдбата обича така да манипулира...

Но ето, тя подскача изведнъж -
пред вратата чака друг мъж,
в прегръдките му нежни тя утеха намира,
сълзите преглъща, сили събира,
целува го страстно, очите затваря,
в ума ù друг на ласките ù отговаря...