11 feb 2010, 15:34

Безнадеждност

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

БЕЗНАДЕЖДНОСТ




Колко много неща не
видях.
Колко много неща не
изпитах.
Цял живот към тебе вървях,
и
ти към мене си бързал...
казваш...
А защо
в
безкраен кръговрат
ни тласкаше
неизменно съдбата?
Аз стоя
 в
този късен час
сама
с
разсеян спомен
в
нощната тъма.
И
звука на сърцето ти
чувам -
любовен стон се стопи
в
тишината...


От тишината
най-силно боли,
тишината
най-силно крещи.
Плаче с мен
красивата тъжна луна -
прегръща ме
единствено
сънят.

... И ти си там...
... И ти си сам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...