8 dic 2006, 5:06

БЕЗПОЩАДЕН ДЕНЯТ

  Poesía
849 0 11

  Безпощаден денят

 

Ще допия кафето си,

             много силно горчи!

А на чашата в дъното

             греят твойте очи:

топла нежност попива

             в мойта плаха душа -

само с обич съм жива...

             ... от любов ли греша?

 

Да повикам сълзите,

             да се слея със тях -

може те да изтрият

             непотребния страх?

На плещите ми кръстът

             до отмала тежи,

но не са ми по ръста

             всички клети лъжи...

 

Все по-дълги са сенките

             и по-кратък денят -

уморено е времето:

             аз заспивам сама,

а в съня ми е пролет -

             синьо ведро небе

с теб ме кани за полет

             и разпервам криле,

 

в твойта ласка гореща

              да разцъфна сега,

...миг преди да ме срещне

             безпощаден денят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е Дани! А ти не вярваше в себе си. Радвам се, че мога да прочета толкова красиви неща избликнали с обич от поетичната ти душа ! Макар и рядко да мога да влизам, ти благодаря приятелко...
  • Браво! Много хубаво пишеш!
  • Още с първият прочетен твой стих, знаех, че ти си необикновена!
    Благодаря, да прочета стихът ти!
    Поздравления Албиция!
    Истински е стихът ти, затова е възхитителен и прекрасен!!!
  • Тъжно е!
    Ще се пребориш с деня!
    /6/
  • Прекрасен стих!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...