8 dic 2006, 5:06

БЕЗПОЩАДЕН ДЕНЯТ 

  Poesía
725 0 11

  Безпощаден денят

 

Ще допия кафето си,

             много силно горчи!

А на чашата в дъното

             греят твойте очи:

топла нежност попива

             в мойта плаха душа -

само с обич съм жива...

             ... от любов ли греша?

 

Да повикам сълзите,

             да се слея със тях -

може те да изтрият

             непотребния страх?

На плещите ми кръстът

             до отмала тежи,

но не са ми по ръста

             всички клети лъжи...

 

Все по-дълги са сенките

             и по-кратък денят -

уморено е времето:

             аз заспивам сама,

а в съня ми е пролет -

             синьо ведро небе

с теб ме кани за полет

             и разпервам криле,

 

в твойта ласка гореща

              да разцъфна сега,

...миг преди да ме срещне

             безпощаден денят...

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??