Албиция
145 el resultado
Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди, ...
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди, ...
1192
17
На 11 март светът бе потресен от невиждана трагедия в Япония. Земетресението причини тежка авария в ядрената електроцентрала Фукушима-1.
50 мъже, пожелали да не се съобщават имената им, рискувайки здравето и живота си, доброволно са останали да се справят с аварията...
Тя е сън на забрава, дълбоко в ...
50 мъже, пожелали да не се съобщават имената им, рискувайки здравето и живота си, доброволно са останали да се справят с аварията...
Тя е сън на забрава, дълбоко в ...
979
9
На Джули
Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети. ...
Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети. ...
2686
3
14
Ако бях бързoструйна вода,
запреливала, тебе да търси,
снеговете ти щях да крада
и да роня, поройна, брега си,
да удавя в гнева на вълнá, ...
запреливала, тебе да търси,
снеговете ти щях да крада
и да роня, поройна, брега си,
да удавя в гнева на вълнá, ...
2126
6
26
С влажни пръсти роши ми косите,
разкопчава тънката ми риза,
страстно ме прегръща, без да пита,
сгорещен, до глезените слиза,
грабва ме, лудешки затанцувал... ...
разкопчава тънката ми риза,
страстно ме прегръща, без да пита,
сгорещен, до глезените слиза,
грабва ме, лудешки затанцувал... ...
1005
8
Следите ми по тръпнещия пясък
една вълна преглътна и отмина.
Животът ми, съвсем лишен от блясък,
побира се във крехка раковина.
Изцеждам греховете си – на капки. ...
една вълна преглътна и отмина.
Животът ми, съвсем лишен от блясък,
побира се във крехка раковина.
Изцеждам греховете си – на капки. ...
1880
32
В ъглите ù живее самотата ми.
Отдавна съм надраснала основите:
поникнах като плевел – неочаквано.
Проврях се през комина, тънкоствола.
Високо се протегнаха ръцете ми: ...
Отдавна съм надраснала основите:
поникнах като плевел – неочаквано.
Проврях се през комина, тънкоствола.
Високо се протегнаха ръцете ми: ...
834
12
Измори се денят да насипва миражи в очите,
вечерта го смени и, измамна, косите разплете
да ме скрие под хладните ласки, втъкани в мъглите,
зад стена от лъжи, пред която мълчат боговете.
Преобърна по вятъра всички неписани думи, ...
вечерта го смени и, измамна, косите разплете
да ме скрие под хладните ласки, втъкани в мъглите,
зад стена от лъжи, пред която мълчат боговете.
Преобърна по вятъра всички неписани думи, ...
814
6
Уморих се от възли:
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи – ...
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи – ...
1543
16
Рухва небето в изтръпнали клони –
вятър разумните мисли изрони.
Пътят се губи в посърнала шума:
стъпките шепнат изсъхнали думи.
Празни контури витаят в мъглата, ...
вятър разумните мисли изрони.
Пътят се губи в посърнала шума:
стъпките шепнат изсъхнали думи.
Празни контури витаят в мъглата, ...
673
7
Бързам ли? – пред мен е дълъг ден –
в моите коси изгрява юли.
Ти пристъпваш някак уморен:
носиш пълни шепи зрели дюли.
В погледа ти, с есен натежал, ...
в моите коси изгрява юли.
Ти пристъпваш някак уморен:
носиш пълни шепи зрели дюли.
В погледа ти, с есен натежал, ...
685
16
А лятото бе кратко като грях:
Обсеби ме в прегръдките солени,
на чайките в прииждащия смях...
Безмилостно стиха във мен зачена.
Горещата му длан не издържах: ...
Обсеби ме в прегръдките солени,
на чайките в прииждащия смях...
Безмилостно стиха във мен зачена.
Горещата му длан не издържах: ...
1115
29
1147
13
954
11
Измамно е лятото –
дъжд ми надзърта в очите.
Небе нажежено
припламва и дълго кънти.
Горчива, вината ...
дъжд ми надзърта в очите.
Небе нажежено
припламва и дълго кънти.
Горчива, вината ...
848
20
Само стръмни сокаци довеждат до мойта врата,
а пък тя е отворена – няма ни брава, ни ключове.
Знам, че който достигне до тук, се нарича приятел,
затова и не вързах на двора си гладни, зли кучета.
Не поисках под моите стъпки да никне лъжа ...
а пък тя е отворена – няма ни брава, ни ключове.
Знам, че който достигне до тук, се нарича приятел,
затова и не вързах на двора си гладни, зли кучета.
Не поисках под моите стъпки да никне лъжа ...
871
14
Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...
1034
17
Дали е остаряла любовта,
завита в избелялата ми рокля?
В косите ù - скрежасали цветя.
Сипи ù чаша вино да се стопли.
Неканена се връща в твоя рай, ...
завита в избелялата ми рокля?
В косите ù - скрежасали цветя.
Сипи ù чаша вино да се стопли.
Неканена се връща в твоя рай, ...
1031
21
На Стефан
Честит рожден ден, Обич моя!
Виж,
разсичат в средата й зимата
с нежни връхчета ...
Честит рожден ден, Обич моя!
Виж,
разсичат в средата й зимата
с нежни връхчета ...
1237
12
Аз съм малка,
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
и се моля с най-тихия глас,
в твоите стъпки си вписвам следите... ...
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
и се моля с най-тихия глас,
в твоите стъпки си вписвам следите... ...
2495
2
24
Опитах да прогледна -
тъмно беше.
Сърцето ми в решетки се събуди,
от тишина
в ушите ми кънтеше, ...
тъмно беше.
Сърцето ми в решетки се събуди,
от тишина
в ушите ми кънтеше, ...
854
22
Уморено по залез рисуват
със крилете си птиците късни.
Тежък пурпур в очите им плува -
сякаш зряла лоза - ще се пръсне.
Просветлява косите си ясенът, ...
със крилете си птиците късни.
Тежък пурпур в очите им плува -
сякаш зряла лоза - ще се пръсне.
Просветлява косите си ясенът, ...
856
15
Опитах да избягам:
тесни улици
по стръмното към тебе се заплитат.
Прозорците обстрелват ме със упреци
и вграждат сянката ми под стените. ...
тесни улици
по стръмното към тебе се заплитат.
Прозорците обстрелват ме със упреци
и вграждат сянката ми под стените. ...
902
11
Хоризонта прекрачи
разголена щедро
луна.
Посребрена от страст,
я подгониха, жадни, вълните. ...
разголена щедро
луна.
Посребрена от страст,
я подгониха, жадни, вълните. ...
1174
22
Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон, ...
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон, ...
994
20
Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва ...
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва ...
783
12
Стисни зъби, мълчи -
без ефект са преструвките -
отдалеч си личи
как ме стягат обувките.
Тънки токчета (модно), ...
без ефект са преструвките -
отдалеч си личи
как ме стягат обувките.
Тънки токчета (модно), ...
1079
19
Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
1084
13
Провокирано от стиха на Валери Станков "Момичето, което спи до мен"
Момичето, което спи до теб,
в съня си приказен нарочно се изгубило,
прогонило задъхания ден
сред джунглата на град недружелюбен. ...
Момичето, което спи до теб,
в съня си приказен нарочно се изгубило,
прогонило задъхания ден
сред джунглата на град недружелюбен. ...
1024
16
Следобедът на петък
се е свил
в измачканите кантове на дрехите.
И белият ми стих
от прах е сив, ...
се е свил
в измачканите кантове на дрехите.
И белият ми стих
от прах е сив, ...
1345
13
Лесно няма да се дам на вятъра,
разлюлял черешовите клони.
Скрила съм въздишки
под листата -
нека той, хитрецът, ...
разлюлял черешовите клони.
Скрила съм въздишки
под листата -
нека той, хитрецът, ...
975
16
Специално за един човек, който няма начин да не открие себе си тук.
Само две колела, без лице - то е скрито под каската.
Без крила си роден, но до сетния дъх ще летиш,
здраво срастнал с метала, излъскан до блясък.
Само две колела, а в кръвта ти кипи... керосин. ...
Само две колела, без лице - то е скрито под каската.
Без крила си роден, но до сетния дъх ще летиш,
здраво срастнал с метала, излъскан до блясък.
Само две колела, а в кръвта ти кипи... керосин. ...
1028
18
Специално за един добър познат, който поиска повече оптимизъм в поезията.
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи. ...
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи. ...
1116
14
Няма да спреш вятъра,
пил от дъха на липите -
слънчеви нишки грабнал е
да ги вплете във косите ми.
Тича в очите ми лятото ...
пил от дъха на липите -
слънчеви нишки грабнал е
да ги вплете във косите ми.
Тича в очите ми лятото ...
958
12
Непредвидено губим синхрон:
мигновено и необратимо,
по един нелогичен закон
ни дели бяла осева линия.
Безполезно е. Стар метроном ...
мигновено и необратимо,
по един нелогичен закон
ни дели бяла осева линия.
Безполезно е. Стар метроном ...
1195
21
Слънцето се люшна зад калкана* -
грабнаха го в жарка пелерина
тъмните родопски великани.
Делникът преглътна сто причини.
... сто причини да не се надявам: ...
грабнаха го в жарка пелерина
тъмните родопски великани.
Делникът преглътна сто причини.
... сто причини да не се надявам: ...
887
11
Летни сънища разказва вятърът,
приютен в черупчица на мида.
Буди се в прегръдката на ятото
есенно, преди да си отиде.
Спира върху устните ми хладен. ...
приютен в черупчица на мида.
Буди се в прегръдката на ятото
есенно, преди да си отиде.
Спира върху устните ми хладен. ...
1247
24
1283
10
Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко ...
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко ...
1032
17
Оказахме се точно на ръба:
душите ни изравяха смирение.
Под пръстите се ронеха слова,
попили ярки капчици прозрение.
Обърната статичност - здрав капан, ...
душите ни изравяха смирение.
Под пръстите се ронеха слова,
попили ярки капчици прозрение.
Обърната статичност - здрав капан, ...
916
1
14
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
