БЕЗПОЩАДЕН ДЕНЯТ
Безпощаден денят
Ще допия кафето си,
много силно горчи!
А на чашата в дъното
греят твойте очи:
топла нежност попива
в мойта плаха душа -
само с обич съм жива...
... от любов ли греша?
Да повикам сълзите,
да се слея със тях -
може те да изтрият
непотребния страх?
На плещите ми кръстът
до отмала тежи,
но не са ми по ръста
всички клети лъжи...
Все по-дълги са сенките
и по-кратък денят -
уморено е времето:
аз заспивам сама,
а в съня ми е пролет -
синьо ведро небе
с теб ме кани за полет
и разпервам криле,
в твойта ласка гореща
да разцъфна сега,
...миг преди да ме срещне
безпощаден денят...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Радвам се, че мога да прочета толкова красиви неща избликнали с обич от поетичната ти душа ! Макар и рядко да мога да влизам, ти благодаря приятелко...
