Безпощадно
Искам те да дойдеш късно през нощта.
Не сега! Нека да е изненада!
Да почукаш на вратата
със бутилка във ръка.
Да отворя в нощната прохлада.
Да си подгизнал мокър от дъжда.
Да ме притиснеш силно,
безпощадно.
И като пияна да прошепна „да“.
И с горещите си устни жадно,
да ме докоснеш, колкото да загорчи.
С оназ целувка,
дето праща ме в безкрая.
Да срещна подивелите очи.
И с огъня със теб да поиграем...
Забивам нокти по гърба.
Усещаш ли как пламъка те обладава?
Ще те докарам бавно до ръба.
Ще спра за малко,
да се наслаждавам.
Оставям белези и драскам.
Продължавай да рисуваш с устни!
На хищник сладко-грубите ти ласки
да не спират!
Няма да те пусна!
Като дрога във кръвта ти ще се влея.
Ще се молиш да
не свършва песента
и танцът на телата ни със нея.
Танцуваме със теб в безкрайността.
Ще чуваш шепнешком как моля,
сладкото мъчение да продължи.
В ръцете ти оставям се на воля,
дори да знам, че утре ще боли.
В.Тодорова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Valya Тodorova Todos los derechos reservados
