Безпощадно
Искам те да дойдеш късно през нощта.
Не сега! Нека да е изненада!
Да почукаш на вратата
със бутилка във ръка.
Да отворя в нощната прохлада.
Да си подгизнал мокър от дъжда.
Да ме притиснеш силно,
безпощадно.
И като пияна да прошепна „да“.
И с горещите си устни жадно,
да ме докоснеш, колкото да загорчи.
С оназ целувка,
дето праща ме в безкрая.
Да срещна подивелите очи.
И с огъня със теб да поиграем...
Забивам нокти по гърба.
Усещаш ли как пламъка те обладава?
Ще те докарам бавно до ръба.
Ще спра за малко,
да се наслаждавам.
Оставям белези и драскам.
Продължавай да рисуваш с устни!
На хищник сладко-грубите ти ласки
да не спират!
Няма да те пусна!
Като дрога във кръвта ти ще се влея.
Ще се молиш да
не свършва песента
и танцът на телата ни със нея.
Танцуваме със теб в безкрайността.
Ще чуваш шепнешком как моля,
сладкото мъчение да продължи.
В ръцете ти оставям се на воля,
дори да знам, че утре ще боли.
В.Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
