Имаш минало, газещо всичко и...

по ангелски бляскаш във времето.

Ти си този, без който безчислени

не стават руините разнеженост.

И имаш бъдещ покой. На самотник.

Възпрял се да следва илюзии.

Това е бягство от мен... или отклик?

Пристигащ след теб на конвулсии.

Ще съм там. Под лозата на смелите.

И ще бъда в ръка с бяло вино.

Плътта ще червенее  над вените.

Светът ще се върти. Безпричинно...

Дали от Изток ще блеснеш, от края

на пътя - в стремеж и усилие,

носещ букет с ароматна тинтява -

и пред мене глава ще издигнеш?