23.12.2011 г., 10:12

Безпричинно

757 0 0

 

Имаш минало, газещо всичко и...

по ангелски бляскаш във времето.

Ти си този, без който безчислени

не стават руините разнеженост.

 

И имаш бъдещ покой. На самотник.

Възпрял се да следва илюзии.

Това е бягство от мен... или отклик?

Пристигащ след теб на конвулсии.

 

Ще съм там. Под лозата на смелите.

И ще бъда в ръка с бяло вино.

Плътта ще червенее  над вените.

Светът ще се върти. Безпричинно...

 

Дали от Изток ще блеснеш, от края

на пътя - в стремеж и усилие,

носещ букет с ароматна тинтява -

и пред мене глава ще издигнеш?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...