Безпричинно
Не искам повече да си играя с теб на котка и на мишка.
Нямам време, желание и сили за това.
Но все пак ще оставя тънка нишка.
Която ще ме води винаги към теб в нощта.
Защото не е трудно да обичаш.
Но не е лесно да запазиш любовта.
За първото измисляш хиляди причини.
За второто причината е винаги една.
Когато облакът отмести тялото си сиво,
пак виждам слънчевата ти усмивка да блести.
И мисълта ми се изпълва с чисти мисли.
Макар че трудно се превръщат в мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Станев Todos los derechos reservados
