3 июн. 2010 г., 00:30

Безпричинно 

  Поэзия » Любовная
750 0 3

Не искам повече да си играя с теб на котка и на мишка.

Нямам време, желание и сили за това.

Но все пак ще оставя тънка нишка.

Която ще ме води винаги към теб в нощта.

 

Защото не е трудно да обичаш.

Но не е лесно да запазиш любовта.

За първото измисляш хиляди причини.

За второто причината е винаги една.

 

Когато облакът отмести тялото си сиво,

пак виждам слънчевата ти усмивка да блести.

И мисълта ми се изпълва с чисти мисли.

Макар че трудно се превръщат в мечти.

© Петър Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво.
  • Благодаря Дияна! Мечта или реалност е любовта според теб?!...А, може би заблуда или проява на мазохизъм!? Е, със сигурност е нещо без което не бихме могли да живеем...
  • Хареса ми стихът ти... Поздрав
Предложения
: ??:??