14 may 2009, 20:11

Безпътици

  Poesía
833 0 9

Не научих ли какво е болка!?

Не видях ли - няма небеса!

Не разбрах ли, че не мога толкоз

любов към теб да понеса!?

 

И докога ще страдам нечовешки?                                     

Не се научих - след любов боли!!!

Малко ли ми бяха триста грешки,

че още сто избродих през вини!?

 

Не видях ли колко съм обречена!?

Не се заслушах в чужди гласове...

Защо ли не избягах надалече-

сам пътя да ме отведе!

 

И малко ли ми бяха всички клади?

До сухо всичко изгорих!

За мене никога не стигнаха награди!

... И затова сама се наградих!!!

 

С камшичен вой посрещна ме зората!

По нестинарски ще се извървя!!!

... Може би самичка, докогато 

не срещна нестинари по съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...