14 may 2009, 20:11

Безпътици

  Poesía
836 0 9

Не научих ли какво е болка!?

Не видях ли - няма небеса!

Не разбрах ли, че не мога толкоз

любов към теб да понеса!?

 

И докога ще страдам нечовешки?                                     

Не се научих - след любов боли!!!

Малко ли ми бяха триста грешки,

че още сто избродих през вини!?

 

Не видях ли колко съм обречена!?

Не се заслушах в чужди гласове...

Защо ли не избягах надалече-

сам пътя да ме отведе!

 

И малко ли ми бяха всички клади?

До сухо всичко изгорих!

За мене никога не стигнаха награди!

... И затова сама се наградих!!!

 

С камшичен вой посрещна ме зората!

По нестинарски ще се извървя!!!

... Може би самичка, докогато 

не срещна нестинари по съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...