14 мая 2009 г., 20:11

Безпътици

835 0 9

Не научих ли какво е болка!?

Не видях ли - няма небеса!

Не разбрах ли, че не мога толкоз

любов към теб да понеса!?

 

И докога ще страдам нечовешки?                                     

Не се научих - след любов боли!!!

Малко ли ми бяха триста грешки,

че още сто избродих през вини!?

 

Не видях ли колко съм обречена!?

Не се заслушах в чужди гласове...

Защо ли не избягах надалече-

сам пътя да ме отведе!

 

И малко ли ми бяха всички клади?

До сухо всичко изгорих!

За мене никога не стигнаха награди!

... И затова сама се наградих!!!

 

С камшичен вой посрещна ме зората!

По нестинарски ще се извървя!!!

... Може би самичка, докогато 

не срещна нестинари по съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...