Не научих ли какво е болка!?
Не видях ли - няма небеса!
Не разбрах ли, че не мога толкоз
любов към теб да понеса!?
И докога ще страдам нечовешки?
Не се научих - след любов боли!!!
Малко ли ми бяха триста грешки,
че още сто избродих през вини!?
Не видях ли колко съм обречена!?
Не се заслушах в чужди гласове...
Защо ли не избягах надалече-
сам пътя да ме отведе!
И малко ли ми бяха всички клади?
До сухо всичко изгорих!
За мене никога не стигнаха награди!
... И затова сама се наградих!!!
С камшичен вой посрещна ме зората!
По нестинарски ще се извървя!!!
... Може би самичка, докогато
не срещна нестинари по съдба.
© Миглена Цветкова Все права защищены