lindastefani (Камелия)
93 1124
10 may 2013, 11:02

Безпътие 

  Poesía
550 0 3

                 Безпътие

 

И такъв си остава - безименен,

този наш пустинен рефрен.

Изгуби се в нищото скитника,

в лабиринт от мечти заблуден.

 

С плахи стъпки пристъпва тревогата -

недозряли жита в угарта.

Няма зрънца дори и от спомена,

само стръкчета суха трева.

 

Натъркаляни в жълтите пясъци,

в преспи дюни тихомълком пълзи

самотата на пустинните кактуси

и до кръв напоени следи.

 

От умора криволичат пак стъпките,

в лабиринт от безименна плът.

Тегоба... Коленичат в прегръдката

на изгубен и без изход път.

© Камелия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На мен ми хареса,всеки си има своите пътища без изход(но винаги се намира някаква пролука)такаче всеки да си го интерпретира по своему!
  • Ами не знам, Жани, всеки има свой стил на интерпретация.
    Всеки има право да си перефразира определени строфи,
    щом така му звучат по-добре. Освен това аз самата
    доста пъти при всяко следващо прочитане, се саморедактирам,
    в зависимост от моментното ми настроение. Благодаря ти !!!
  • Харесах!
    ( как ти звучи така - "на изгубен, безизходен път" ? )
Propuestas
: ??:??