Безпътник
Бягаш припряно
от мен и от себе си,
гмурнат в матрицата биваш играч.
Пътник без път си,
забравил посоките,
мислиш, че искам да си ми водач.
Мили, грешиш -
та аз съм прогледнала,
мойте и твоите пътища знам.
Тръгваш от мене
защото напомням ти
колко си всъщност изгубен и сам.
Винаги връщаш се,
нещо все тегли те
вкъщи, обратно към "нас".
Смътно си спомняш
че някога скрила съм
в джоба си твоя компас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Доротея Todos los derechos reservados
