9 ago 2020, 19:38

Безпътник 

  Poesía » De amor
901 1 2

Бягаш припряно

от мен и от себе си,

гмурнат в матрицата биваш играч.

 

Пътник без път си,

забравил посоките,

мислиш, че искам да си ми водач.

 

Мили, грешиш -

та аз съм прогледнала,

мойте и твоите пътища знам.

 

Тръгваш от мене

защото напомням ти

колко си всъщност изгубен и сам.

 

Винаги връщаш се,

нещо все тегли те

вкъщи, обратно към "нас".

 

Смътно си спомняш

че някога скрила съм

в джоба си твоя компас.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??