4 ago 2006, 19:11

Безразличен

  Poesía
1.4K 1 3
Безразлличен

Объркваш ме!
Спазваш дистанция,
а сякаш със дъх ме изгаряш!

Говориш –
Прекрасно те чувам,
но очите ти казват ми друго....

Пак целуваш я –
вече си с нея, но
с тъмен поглед отново преследваш ме...

Безразличен
към мене играеш, пък
твойта ревност над всички витае!

Уморих се!
С твоите роли безсмислени
всяка стъпка към нас е наникъде...

Убедих се –
и ти си от тия,
дето, че обичат, страхуват се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виржиния Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щом е от тия,
    дето, че обичат страхуват се -
    не заслужава от тебе да бъде обичан!
    Поздрав,мила!
  • Колко познато...Риа е права,подкрепям я...донякъде
  • Хареса ми.Противоречията в мъжката психика са безкрайни.Не се уморявай,а го обладавай!Бъди ти мъжът.След като той е слаб и страхлив,вземи си това, което ти се полага,а после го хвърли в ъгъла...до следващия път,когато го пожелаеш...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...