GG (Виржиния)
5 35
4 авг. 2006 г., 19:11

Безразличен 

  Поэзия
1196 1 3
Безразлличен

Объркваш ме!
Спазваш дистанция,
а сякаш със дъх ме изгаряш!

Говориш –
Прекрасно те чувам,
но очите ти казват ми друго....

Пак целуваш я –
вече си с нея, но
с тъмен поглед отново преследваш ме...

Безразличен
към мене играеш, пък
твойта ревност над всички витае!

Уморих се!
С твоите роли безсмислени
всяка стъпка към нас е наникъде...

Убедих се –
и ти си от тия,
дето, че обичат, страхуват се!

© Виржиния Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щом е от тия,
    дето, че обичат страхуват се -
    не заслужава от тебе да бъде обичан!
    Поздрав,мила!
  • Колко познато...Риа е права,подкрепям я...донякъде
  • Хареса ми.Противоречията в мъжката психика са безкрайни.Не се уморявай,а го обладавай!Бъди ти мъжът.След като той е слаб и страхлив,вземи си това, което ти се полага,а после го хвърли в ъгъла...до следващия път,когато го пожелаеш...
Предложения
: ??:??