4.08.2006 г., 19:11

Безразличен

1.4K 1 3
Безразлличен

Объркваш ме!
Спазваш дистанция,
а сякаш със дъх ме изгаряш!

Говориш –
Прекрасно те чувам,
но очите ти казват ми друго....

Пак целуваш я –
вече си с нея, но
с тъмен поглед отново преследваш ме...

Безразличен
към мене играеш, пък
твойта ревност над всички витае!

Уморих се!
С твоите роли безсмислени
всяка стъпка към нас е наникъде...

Убедих се –
и ти си от тия,
дето, че обичат, страхуват се!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виржиния Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом е от тия,
    дето, че обичат страхуват се -
    не заслужава от тебе да бъде обичан!
    Поздрав,мила!
  • Колко познато...Риа е права,подкрепям я...донякъде
  • Хареса ми.Противоречията в мъжката психика са безкрайни.Не се уморявай,а го обладавай!Бъди ти мъжът.След като той е слаб и страхлив,вземи си това, което ти се полага,а после го хвърли в ъгъла...до следващия път,когато го пожелаеш...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...