Безразличен

31 oct 2007, 22:17

Poesía » De amor

1119 0 1

Душата ми страда,
сърцето боли,
болката не отминава,
но и споменът личи.
Вчера ли беше, когато
ми шепнеше тихо с любов,
че ме обичаш дълбоко,
че без мен си като във ров?
Не, не мога да повярвам,
че вече няма ти да си до мен,
не, не мога да повярвам,
че отчаянието ме е взело в плен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безразличен

Искате да прочетете повече?

Propuestas