31 oct 2007, 22:17

Безразличен 

  Poesía » De amor
1046 0 1
Душата ми страда,
сърцето боли,
болката не отминава,
но и споменът личи.

Вчера ли беше, когато
ми шепнеше тихо с любов,
че ме обичаш дълбоко,
че без мен си като във ров?

Не, не мога да повярвам,
че вече няма ти да си до мен,
не, не мога да повярвам,
че отчаянието ме е взело в плен.

Но вече аз не те обичам,
не те и мразя дори,
за мен си просто безразличен,
но споменът в сърцето ми гори.

© Тихомира Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??