Безразличен
Душата ми страда,
сърцето боли,
болката не отминава,
но и споменът личи.
Вчера ли беше, когато
ми шепнеше тихо с любов,
че ме обичаш дълбоко,
че без мен си като във ров?
Не, не мога да повярвам,
че вече няма ти да си до мен,
не, не мога да повярвам,
че отчаянието ме е взело в плен.
Но вече аз не те обичам,
не те и мразя дори,
за мен си просто безразличен,
но споменът в сърцето ми гори.
сърцето боли,
болката не отминава,
но и споменът личи.
Вчера ли беше, когато
ми шепнеше тихо с любов,
че ме обичаш дълбоко,
че без мен си като във ров?
Не, не мога да повярвам,
че вече няма ти да си до мен,
не, не мога да повярвам,
че отчаянието ме е взело в плен.
Но вече аз не те обичам,
не те и мразя дори,
за мен си просто безразличен,
но споменът в сърцето ми гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тихомира Ангелова Всички права запазени
