11 abr 2006, 10:15

Безразсъдна

  Poesía
979 0 6
БЕЗРАЗСЪДНА


Дай ми свежест и друми просторни
към-то тях да забързам крака.
Стига зидове ,стига придворни
и дантели от пъстри зебла.

Подари ми криле нелетели
да припадна от ужас в летеж.
Подари ми куражи посмели
с бесен вихър да бродят нощес.

В плитчините разхлаждам ,но рядко
от досада преплахи ръце.
И вълните разделят за кратко
страхове ми от цяло на две.

Че часовникът време изниза
и си пишем разводно писмо
със живота,от който не слизам
без да падна от вито дърво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...