Безразсъдна
Дай ми свежест и друми просторни
към-то тях да забързам крака.
Стига зидове ,стига придворни
и дантели от пъстри зебла.
Подари ми криле нелетели
да припадна от ужас в летеж.
Подари ми куражи посмели
с бесен вихър да бродят нощес.
В плитчините разхлаждам ,но рядко
от досада преплахи ръце.
И вълните разделят за кратко
страхове ми от цяло на две.
Че часовникът време изниза
и си пишем разводно писмо
със живота,от който не слизам
без да падна от вито дърво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Христова Всички права запазени