Apr 11, 2006, 10:15 AM

Безразсъдна

  Poetry
981 0 6
БЕЗРАЗСЪДНА


Дай ми свежест и друми просторни
към-то тях да забързам крака.
Стига зидове ,стига придворни
и дантели от пъстри зебла.

Подари ми криле нелетели
да припадна от ужас в летеж.
Подари ми куражи посмели
с бесен вихър да бродят нощес.

В плитчините разхлаждам ,но рядко
от досада преплахи ръце.
И вълните разделят за кратко
страхове ми от цяло на две.

Че часовникът време изниза
и си пишем разводно писмо
със живота,от който не слизам
без да падна от вито дърво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...