Безразсъдна
Дай ми свежест и друми просторни
към-то тях да забързам крака.
Стига зидове ,стига придворни
и дантели от пъстри зебла.
Подари ми криле нелетели
да припадна от ужас в летеж.
Подари ми куражи посмели
с бесен вихър да бродят нощес.
В плитчините разхлаждам ,но рядко
от досада преплахи ръце.
И вълните разделят за кратко
страхове ми от цяло на две.
Че часовникът време изниза
и си пишем разводно писмо
със живота,от който не слизам
без да падна от вито дърво.
© Милена Христова All rights reserved.